22.10.2018 г., 0:48

*Все още без*

797 0 0

Душата ми не бе за продан, 

марак заложена да е тя.

Сърцето ми не свири ноти, 

защото липсва музата.

Очите ми се крият нощем, 

когато няма светлина.

Сълзите ми се стичат още,

поради твоята вина . 

Пьонка бях  в игра неизбежна.

Лабиринт във мрак, без надежда. 

Кой каза, че любовта е лесна? 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Здравейте! Събрах отново смелост, да споделя нещо лично. Искрено благодаря за подкрепата и коментарите! Все още произведението не е озаглавено, но мисля с времето да го допълня и довърша!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...