22 окт. 2018 г., 00:48

*Все още без*

803 0 0

Душата ми не бе за продан, 

марак заложена да е тя.

Сърцето ми не свири ноти, 

защото липсва музата.

Очите ми се крият нощем, 

когато няма светлина.

Сълзите ми се стичат още,

поради твоята вина . 

Пьонка бях  в игра неизбежна.

Лабиринт във мрак, без надежда. 

Кой каза, че любовта е лесна? 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Здравейте! Събрах отново смелост, да споделя нещо лично. Искрено благодаря за подкрепата и коментарите! Все още произведението не е озаглавено, но мисля с времето да го допълня и довърша!

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...