22 окт. 2018 г., 00:48

*Все още без*

795 0 0

Душата ми не бе за продан, 

марак заложена да е тя.

Сърцето ми не свири ноти, 

защото липсва музата.

Очите ми се крият нощем, 

когато няма светлина.

Сълзите ми се стичат още,

поради твоята вина . 

Пьонка бях  в игра неизбежна.

Лабиринт във мрак, без надежда. 

Кой каза, че любовта е лесна? 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Здравейте! Събрах отново смелост, да споделя нещо лично. Искрено благодаря за подкрепата и коментарите! Все още произведението не е озаглавено, но мисля с времето да го допълня и довърша!

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...