Все още те чакам...

Poesía » De amor

1.6K 0 2

Стоях на пътя и те чаках,

всеки ден и всяка нощ аз плаках.

По пътя прашен никой не минава,

не се застоява, всеки транзитно преминава.

Не мога да дишам,

не мога да мисля...

Едвам живея, без тебе старея...

Минаха дни, месеци, години...

но аз все още стоя на прашния път,

аз все още роня горчиви сълзи,

аз все още те обичам

и все още в студа те чакам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

just-inlove (Михаела)

И аз чаках... И го дочаках Нищо че съм малка и аз страдах

2012-02-04T21:30:00+02:00
elenasim1 (Елeна)

!!!

2012-01-14T09:28:24+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0