Стоях на пътя и те чаках,
всеки ден и всяка нощ аз плаках.
По пътя прашен никой не минава,
не се застоява, всеки транзитно преминава.
Не мога да дишам,
не мога да мисля...
Едвам живея, без тебе старея...
Минаха дни, месеци, години...
но аз все още стоя на прашния път,
аз все още роня горчиви сълзи,
аз все още те обичам
и все още в студа те чакам!
© Мария Томова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Нищо че съм малка и аз страдах 