Все още в мен будеше страх
Вървях в тъмнината
и гледах луната
с кървясали,
морни
очи.
Тя кървава беше
и ужас струеше,
посяваше в мене тъги.
Дочувах патрулка
край мен да минава
премина
циклонно
до мен.
От
старите вече
вред жилищни сгради
дочуха се в миг викове...
Премигаше старата
улична лампа,
започна
да гасне
пред мен.
Дочух
проститутка,
която ме следва
и пита:"Да дойда ли с теб?".
С ръка я отблъснах
и мигом изчезнах
в студената,
кървава нощ,
но тъй не
успях да
се скрия,
луната,
все още
в мен
будеше
страх.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Андрей Андреев Todos los derechos reservados
