Все пак

3 sept 2005, 23:30

Poesía

911 0 5

Сърцето ми е плачещо листо,
отбрулено от есенния вятър.
Издигам кули от стъкло
срещу Вестителя на Пустотата.
Живея с дребните неща,
а времето край мен минава.
Отпивам глътка от нощта.
Денят изпива мен.И ме предава.
Променям се.Като комета
понякога проблясва старата ми същност.
Унищожава ме вендета,
която срещу себе си обръщам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Все пак

Искате да прочетете повече?

Propuestas