zara (Здравка Маринова)
112 451
Sep 3, 2005, 11:30 PM

Все пак 

  Poetry
917 0 5
Сърцето ми е плачещо листо,
отбрулено от есенния вятър.
Издигам кули от стъкло
срещу Вестителя на Пустотата.
Живея с дребните неща,
а времето край мен минава.
Отпивам глътка от нощта.
Денят изпива мен.И ме предава.
Променям се.Като комета
понякога проблясва старата ми същност.
Унищожава ме вендета,
която срещу себе си обръщам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??