zara (Здравка Маринова)
111 448
3.09.2005 г., 23:30 ч.

Все пак 

  Поезия
805 0 5
Сърцето ми е плачещо листо,
отбрулено от есенния вятър.
Издигам кули от стъкло
срещу Вестителя на Пустотата.

Живея с дребните неща,
а времето край мен минава.
Отпивам глътка от нощта.
Денят изпива мен.И ме предава.

Променям се.Като комета
понякога проблясва старата ми същност.
Унищожава ме вендета,
която срещу себе си обръщам.

Понякога съм бяла.Поня...Кога?
Усърдно в мен се утаява
ненавист,чалга и мъгла.
И прочие безумна плява

покрива ме и ме изтрива...
От детството звънче запява,
умората прогонва и напява,
че аз съм жива.Аз съм.Жива.

© Здравка Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз те чета, Заре. Има тъга в стиха ти, но е много хубав. Важното е, че се чувстваме живи, макар и с дребните неща от живота. Поздрав!
  • "Отпивам глътка от нощта." Знаеш ли колко често го правя и как горчи всяка глътка...Зара, влезе в душата ми с този стих!!!!!
  • Благодаря ви,че ме четете и разбирате
  • Осезателно жива! Хубав стих, Заре!
  • познато чувство хубави стихове
    браво
Предложения
: ??:??