Все сме си същите
Ние пак сме същите деца,
само, че косите побеляха.
Важно е, да имаме сърца
и да помним бащината стряха.
Важно е, да бъдем за света,
с онзи дух, познат от младините.
Ние сме си същите деца,
просто ни притиснаха мъглите.
Тялото старее, но духът
още търси нови измерения.
Нека не поставяме черта
и не търсим цели за спасения.
Нека се запазим в лудостта
и белите нека не са чужди.
Ние пак сме същите деца,
просто с други цели, с други нужди.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
