May 22, 2017, 1:15 AM

Все сме си същите

  Poetry
1K 1 7

 

Ние пак сме същите деца,
само, че косите побеляха.
Важно е, да имаме сърца
и да помним бащината стряха.

Важно е, да бъдем за света,
с онзи дух, познат от младините.
Ние сме си същите деца,
просто ни притиснаха мъглите.

Тялото старее, но духът
още търси нови измерения.
Нека не поставяме черта
и не търсим цели за спасения.

Нека се запазим в лудостта
и белите нека не са чужди.
Ние пак сме същите деца,
просто с други цели, с други нужди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...