9 jun 2016, 18:09

Все така 

  Poesía
367 0 0

Не ми мирише сутрин на мекици.
Кокошки тук не врякат за храна.
Да, има много сладкопойни птици,
но чужда ми е някак песента.

 

Тук всеки бърза в своята присъда,
а слънцето се крие от дъжда.
Не се научих като тях да бъда.
Най-ценно е да имаш свобода!

 

Но с камери ли, свобода се прави?
На село, свободата е от Бог.
Човек със всичко може да се справи.
Животът е най-важният урок.

 

Бомбата на времето тик-така.
Оставащото - бързо се топи.
Съдбата знам, не бива да се чака,
тя бавно като къща се гради.

 

Спомени събудени намигат.
Реалното започва да люти.
Чувам как за мене кукурига,
целта ми към несбъднати мечти.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??