9.06.2016 г., 18:09

Все така

498 0 0

Не ми мирише сутрин на мекици.
Кокошки тук не врякат за храна.
Да, има много сладкопойни птици,
но чужда ми е някак песента.

 

Тук всеки бърза в своята присъда,
а слънцето се крие от дъжда.
Не се научих като тях да бъда.
Най-ценно е да имаш свобода!

 

Но с камери ли, свобода се прави?
На село, свободата е от Бог.
Човек със всичко може да се справи.
Животът е най-важният урок.

 

Бомбата на времето тик-така.
Оставащото - бързо се топи.
Съдбата знам, не бива да се чака,
тя бавно като къща се гради.

 

Спомени събудени намигат.
Реалното започва да люти.
Чувам как за мене кукурига,
целта ми към несбъднати мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...