23 abr 2011, 17:25

Все така ли? 

  Poesía » Otra
538 0 3

 

 

       С времето човек старее

       и променя се лицето.

       Но дали, дорде живее,

       все тъй нежно е сърцето?

       Все така ли го привлича

       и тревожи красотата?

       Все на птица ли прилича -

       устремена в синевата?

 

       Как нисък вече ми изглежда

       върхът -

       току-що покорен.

       До вчера бил мечта, надежда...

       Днес - връх, но най-обикновен.

       Стремежът вече е постигнат.

       Примамват -

       нови висоти.

       Към връх, все още недостигнат,

       духът ми окрилен лети!

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??