23 abr 2011, 17:25

Все така ли?

  Poesía » Otra
666 0 3

 

 

       С времето човек старее

       и променя се лицето.

       Но дали, дорде живее,

       все тъй нежно е сърцето?

       Все така ли го привлича

       и тревожи красотата?

       Все на птица ли прилича -

       устремена в синевата?

 

       Как нисък вече ми изглежда

       върхът -

       току-що покорен.

       До вчера бил мечта, надежда...

       Днес - връх, но най-обикновен.

       Стремежът вече е постигнат.

       Примамват -

       нови висоти.

       Към връх, все още недостигнат,

       духът ми окрилен лети!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...