Все така ли?
С времето човек старее
и променя се лицето.
Но дали, дорде живее,
все тъй нежно е сърцето?
Все така ли го привлича
и тревожи красотата?
Все на птица ли прилича -
устремена в синевата?
Как нисък вече ми изглежда
върхът -
току-що покорен.
До вчера бил мечта, надежда...
Днес - връх, но най-обикновен.
Стремежът вече е постигнат.
Примамват -
нови висоти.
Към връх, все още недостигнат,
духът ми окрилен лети!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
