slava82 (Славка Любенова) slava82 (Славка Любенова)
1 207
Apr 23, 2011, 5:25 PM

Все така ли?

  Poetry » Other
668 0 3

 

 

       С времето човек старее

       и променя се лицето.

       Но дали, дорде живее,

       все тъй нежно е сърцето?

       Все така ли го привлича

       и тревожи красотата?

       Все на птица ли прилича -

       устремена в синевата?

 

       Как нисък вече ми изглежда

       върхът -

       току-що покорен.

       До вчера бил мечта, надежда...

       Днес - връх, но най-обикновен.

       Стремежът вече е постигнат.

       Примамват -

       нови висоти.

       Към връх, все още недостигнат,

       духът ми окрилен лети!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0