С времето човек старее
и променя се лицето.
Но дали, дорде живее,
все тъй нежно е сърцето?
Все така ли го привлича
и тревожи красотата?
Все на птица ли прилича -
устремена в синевата?
Как нисък вече ми изглежда
върхът -
току-що покорен.
До вчера бил мечта, надежда...
Днес - връх, но най-обикновен.
Стремежът вече е постигнат.
Примамват -
нови висоти.
Към връх, все още недостигнат,
духът ми окрилен лети!
© Славка Любенова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
