Apr 23, 2011, 5:25 PM

Все така ли? 

  Poetry » Other
532 0 3

 

 

       С времето човек старее

       и променя се лицето.

       Но дали, дорде живее,

       все тъй нежно е сърцето?

       Все така ли го привлича

       и тревожи красотата?

       Все на птица ли прилича -

       устремена в синевата?

 

       Как нисък вече ми изглежда

       върхът -

       току-що покорен.

       До вчера бил мечта, надежда...

       Днес - връх, но най-обикновен.

       Стремежът вече е постигнат.

       Примамват -

       нови висоти.

       Към връх, все още недостигнат,

       духът ми окрилен лети!

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??