30 oct 2009, 20:38

Все там...

  Poesía
713 0 6

 

 

тя е силна

(по детски)

с дълбоки очи

и от празното нощем

рисува вселени...

 

с бледи устни

постила звезди

в тъмнината

тъгата си

вплели…                                                                                                                                                  

 

...

тя е тиха

(по детски)

с малки ръце

по които изписва

до дъно душата си...

 

в малки стъпки

бродира нозе

не открили

по пътя

съдбата си...

 

 …

тя е нежна

(по детски)

с къси коси

изтъкани

от есенен вятър...

 

закопчала е

в джоба

две топли очи

и ги пази

от себе си даже…                                                                    

 

...

тя не плаче когато боли

 

и по детски рисува

усмивки в очите

 

и те търси все още в зори

 

с бледи устни

все там...

 

под звездите...

 

                                                                                                                         ... bambina... 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отново съм възхитена!
    В твоя поетичен свят е нежно, красиво, и малко тъжно, като есенна мелодия!
  • Благодаря Ви!
  • Срещата с теб е винаги удоволствие!
  • Чисто и тъжно...
    (по детски)
    Поздрави за нежната поезия, Бети!
  • Описала си една човечност, Бети!
    Поздравления!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...