Все там...
…
тя е силна
(по детски)
с дълбоки очи
и от празното нощем
рисува вселени...
с бледи устни
постила звезди
в тъмнината
тъгата си
вплели…
...
тя е тиха
(по детски)
с малки ръце
по които изписва
до дъно душата си...
в малки стъпки
бродира нозе
не открили
по пътя
съдбата си...
…
тя е нежна
(по детски)
с къси коси
изтъкани
от есенен вятър...
закопчала е
в джоба
две топли очи
и ги пази
от себе си даже…
...
тя не плаче когато боли
и по детски рисува
усмивки в очите
и те търси все още в зори
с бледи устни
все там...
под звездите...
... bambina...
