24 dic 2010, 1:00

Всеки

  Poesía » Otra
1K 1 3

Безгрешни хора няма.

Грешна съм и аз.

Всеки пада в мрачна яма

и протегната ръка търси в този час.

 

Всеки прави грешки, зная,

но понякога най-грешната се чувствам аз...

Всеки с думи може да омая,

но често най-важното изрича се без глас.

 

Всеки удря и обижда.

Всеки плаче и скърби.

Всеки някого тайно ненавижда,

защото да обичаш повече боли.

 

Всеки бяга и се лута.

Всеки търси лъча светлина.

Всеки другия се опитва да избута

в тъмната уличка.

 

Всеки маска носи на лицето

и забравя кой някога е бил.

Всеки страда от момента,

в който някой го е наранил.

 

Всеки за щастие се бори,

но страхът сърцето му гори.

Всеки любовта иска да намери,

но болката вече е оставила следи.

 

Всеки казва, че не се страхува,

но по очите си личи.

Как страхът бавничко погубва

техните красиви розови мечти.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Грета Ганчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Без емоция няма писане за мен.
    А с това 'безгрешни хора няма' не оправдавам никой, нито утешавм..просто отбелязвам.
    И не съм съгласна с това, че не е вярно
    "Всеки другия се опитва да избута
    в тъмната уличка."
    защото всеки гледа собствения си интерес.. прави мили очички и после си показва ноктите..

    Все пак благодаря.
  • Мдам, безгрешни хора няма, но и няма розови мечти - розите се само докато ги искаме. Допадна ми стиха, но наблегни на писането без емоции и тогава ще постигнеш желания ефект, ако искаш да пишеш
  • "Всеки другия се опитва да избута
    в тъмната уличка."
    Ей с това не съм съгласна, иначе произведението е много хубаво и истинско.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...