Всеки
Безгрешни хора няма.
Грешна съм и аз.
Всеки пада в мрачна яма
и протегната ръка търси в този час.
Всеки прави грешки, зная,
но понякога най-грешната се чувствам аз...
Всеки с думи може да омая,
но често най-важното изрича се без глас.
Всеки удря и обижда.
Всеки плаче и скърби.
Всеки някого тайно ненавижда,
защото да обичаш повече боли.
Всеки бяга и се лута.
Всеки търси лъча светлина.
Всеки другия се опитва да избута
в тъмната уличка.
Всеки маска носи на лицето
и забравя кой някога е бил.
Всеки страда от момента,
в който някой го е наранил.
Всеки за щастие се бори,
но страхът сърцето му гори.
Всеки любовта иска да намери,
но болката вече е оставила следи.
Всеки казва, че не се страхува,
но по очите си личи.
Как страхът бавничко погубва
техните красиви розови мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Грета Ганчева Всички права запазени
- розите се само докато ги искаме. Допадна ми стиха, но наблегни на писането без емоции и тогава ще постигнеш желания ефект, ако искаш да пишеш 