Всеки
Безгрешни хора няма.
Грешна съм и аз.
Всеки пада в мрачна яма
и протегната ръка търси в този час.
Всеки прави грешки, зная,
но понякога най-грешната се чувствам аз...
Всеки с думи може да омая,
но често най-важното изрича се без глас.
Всеки удря и обижда.
Всеки плаче и скърби.
Всеки някого тайно ненавижда,
защото да обичаш повече боли.
Всеки бяга и се лута.
Всеки търси лъча светлина.
Всеки другия се опитва да избута
в тъмната уличка.
Всеки маска носи на лицето
и забравя кой някога е бил.
Всеки страда от момента,
в който някой го е наранил.
Всеки за щастие се бори,
но страхът сърцето му гори.
Всеки любовта иска да намери,
но болката вече е оставила следи.
Всеки казва, че не се страхува,
но по очите си личи.
Как страхът бавничко погубва
техните красиви розови мечти.
© Грета Ганчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мдам, безгрешни хора няма, но и няма розови мечти
- розите се само докато ги искаме. Допадна ми стиха, но наблегни на писането без емоции и тогава ще постигнеш желания ефект, ако искаш да пишеш -
"Всеки другия се опитва да избута
в тъмната уличка."
Ей с това не съм съгласна, иначе произведението е много хубаво и истинско.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А с това 'безгрешни хора няма' не оправдавам никой, нито утешавм..просто отбелязвам.
И не съм съгласна с това, че не е вярно
"Всеки другия се опитва да избута
в тъмната уличка."
защото всеки гледа собствения си интерес.. прави мили очички и после си показва ноктите..
Все пак благодаря.