Всеки
Безгрешни хора няма.
Грешна съм и аз.
Всеки пада в мрачна яма
и протегната ръка търси в този час.
Всеки прави грешки, зная,
но понякога най-грешната се чувствам аз...
Всеки с думи може да омая,
но често най-важното изрича се без глас.
Всеки удря и обижда.
Всеки плаче и скърби.
Всеки някого тайно ненавижда,
защото да обичаш повече боли.
Всеки бяга и се лута.
Всеки търси лъча светлина.
Всеки другия се опитва да избута
в тъмната уличка.
Всеки маска носи на лицето
и забравя кой някога е бил.
Всеки страда от момента,
в който някой го е наранил.
Всеки за щастие се бори,
но страхът сърцето му гори.
Всеки любовта иска да намери,
но болката вече е оставила следи.
Всеки казва, че не се страхува,
но по очите си личи.
Как страхът бавничко погубва
техните красиви розови мечти.
© Грета Ганчева All rights reserved.
- розите се само докато ги искаме. Допадна ми стиха, но наблегни на писането без емоции и тогава ще постигнеш желания ефект, ако искаш да пишеш 