Всеки ден
Всеки ден
Чувството да те погледна
е велико. Да докосна светлината
помежду ни.
Да протегна длан
и да намеря
песен
вместо
въздух, пълен
с празен
вакуум.
Да осмисля
своя сън,
за колко
малко?...
колкото прашинка
тиха,
свита в някой ъгъл,
кихнала
калинки
през прозорците.
Да бъда
с теб
навън
и вътре,
горе,
долу,
между всичко друго,
да намеря отговор
и да оспоря
всичко,
което не мисля,
което ме крепи,
което ме отрича.
Да погледна
и да видя, че летя,
а не ходя.
Да ти кажа,
че
обичам
да измислям
мястото,
което имаш
тук,
край мен. Винаги,
дори и
да
ме
няма.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоана Todos los derechos reservados
