limeruna (Йоана)
564 3371
5.09.2021 г., 20:23 ч.

Всеки ден 

  Поезия » Любовна, Друга
499 1 5

 

Всеки ден

 

Чувството да те погледна

е велико. Да докосна светлината

помежду ни.

Да протегна длан

и да намеря

песен

вместо

въздух, пълен

с празен

вакуум.

Да осмисля

своя сън,

за колко

малко?...

колкото прашинка

тиха,

свита в някой ъгъл,

кихнала

калинки

през прозорците.

Да бъда

с теб

навън

и вътре,

горе,

долу,

между всичко друго,

да намеря отговор

и да оспоря

всичко,

което не мисля, 

което ме крепи, 

което ме отрича. 

Да погледна

и да видя, че летя,

а не ходя.

Да ти кажа,

че

обичам

да измислям

мястото,

което имаш

тук,

край мен. Винаги,

дори и

да

ме

няма.

 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • vedrina (Марина Стоянова), благодаря!
  • Мммм..., просто невероятно...
    "Да погледна и да видя,
    че летя, а не ходя."
  • vega666 (Младен Мисана), ДИС (Деа), благодаря ви много за споделеното! Да имате хубав ден!
  • Много ми хареса!
  • Боже мой, на какъв невероятен емоционален заряд и словесна оригиналност са носители твоите стихове, Йоана! Чета и си мисля, че имам нужда точно от такава поезия - поезия на истината, а не на баналните измислици. Ти я можеш тази поезия, защото спонтанно я пресъздаваш на белия лист. Благодаря ти!:

    "Чувството да те погледна
    е велико. Да докосна светлината
    помежду ни.
    Да протегна длан
    и да намеря
    песен
    вместо
    въздух, пълен
    с празен
    вакуум.
    ...
    Да погледна
    и да видя, че летя,
    а не ходя."

    Само ти можеш да пишеш така!
Предложения
: ??:??