5.09.2021 г., 20:23

Всеки ден

1K 2 5

 

Всеки ден

 

Чувството да те погледна

е велико. Да докосна светлината

помежду ни.

Да протегна длан

и да намеря

песен

вместо

въздух, пълен

с празен

вакуум.

Да осмисля

своя сън,

за колко

малко?...

колкото прашинка

тиха,

свита в някой ъгъл,

кихнала

калинки

през прозорците.

Да бъда

с теб

навън

и вътре,

горе,

долу,

между всичко друго,

да намеря отговор

и да оспоря

всичко,

което не мисля, 

което ме крепи, 

което ме отрича. 

Да погледна

и да видя, че летя,

а не ходя.

Да ти кажа,

че

обичам

да измислям

мястото,

което имаш

тук,

край мен. Винаги,

дори и

да

ме

няма.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • vedrina (Марина Стоянова), благодаря!
  • Мммм..., просто невероятно...
    "Да погледна и да видя,
    че летя, а не ходя."
  • vega666 (Младен Мисана), ДИС (Деа), благодаря ви много за споделеното! Да имате хубав ден!
  • Много ми хареса!
  • Боже мой, на какъв невероятен емоционален заряд и словесна оригиналност са носители твоите стихове, Йоана! Чета и си мисля, че имам нужда точно от такава поезия - поезия на истината, а не на баналните измислици. Ти я можеш тази поезия, защото спонтанно я пресъздаваш на белия лист. Благодаря ти!:

    "Чувството да те погледна
    е велико. Да докосна светлината
    помежду ни.
    Да протегна длан
    и да намеря
    песен
    вместо
    въздух, пълен
    с празен
    вакуум.
    ...
    Да погледна
    и да видя, че летя,
    а не ходя."

    Само ти можеш да пишеш така!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...