20 abr 2008, 19:54

Всеки ден е празник! 

  Poesía » Filosófica
764 1 8

Изкорубен от очакване е изгревът.

Гмурвам се до шия на деня в дълбокото.

И подлъгана от сънища измислени,

търся някъде да хвърля котва.

Разпиляна от тревоги и от тичане

в шепите надеждички събирам,

думи неизричани изричам,

погледите палави не спирам.

Днес разбирам - всеки ден е празник,

всяка глътка въздух е светиня.

Мили са ми грижите омразни,

даже и любовите изстинали.

Дишам! И съм жива! И ми стига!

От какво ли друго имам нужда?

Може би от песен на авлига,

слънчев стих и ласка теменужена.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??