Всеки ден е празник!
Изкорубен от очакване е изгревът.
Гмурвам се до шия на деня в дълбокото.
И подлъгана от сънища измислени,
търся някъде да хвърля котва.
Разпиляна от тревоги и от тичане
в шепите надеждички събирам,
думи неизричани изричам,
погледите палави не спирам.
Днес разбирам - всеки ден е празник,
всяка глътка въздух е светиня.
Мили са ми грижите омразни,
даже и любовите изстинали.
Дишам! И съм жива! И ми стига!
От какво ли друго имам нужда?
Може би от песен на авлига,
слънчев стих и ласка теменужена.
© Нели Вангелова All rights reserved.
