26 ene 2022, 13:32

Всеки облак далеч ще лети 

  Poesía » De amor
674 4 17

Черен облак се носи в небето,

нещо шепне ми. После гърми.

И на топка се свива сърцето.

Притъмнява. В очите вали.

И поливам земята със мъка.

Сякаш искам да свърши света.

Тебе чакам. Хвани ми ръката!

Ти съкровена моя мечта!

Прегърни ме – искам с теб да остана.

Нека слеем щастливи души́.

Щом в живота в прегръдка сме двама.

Всеки облак далеч ще лети!

© Ивелина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??