Черен облак се носи в небето,
нещо шепне ми. После гърми.
И на топка се свива сърцето.
Притъмнява. В очите вали.
И поливам земята със мъка.
Сякаш искам да свърши света.
Тебе чакам. Хвани ми ръката!
Ти съкровена моя мечта!
Прегърни ме – искам с теб да остана.
Нека слеем щастливи души́.
Щом в живота в прегръдка сме двама.
Всеки облак далеч ще лети!
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
