Всеки път е посока
Завръщам се по стъпките на тези,
които се отдалечават бързо
от спомена с несигурни протези,
завързали живота си на възел.
Завръщам се към печката с бакъра
във който ври вода за три кокошки,
към рижавата крава във яхъра,
към моя брат и майчината прошка.
Под сянката на две троянски сливи
гладът си ще залъжа с хляб и вино –
живот и смърт –
две успоредни криви,
които всеки трябва да измине.
Завръщам се към моя син на босо,
научил го обуща да си има,
преди да го засипе с куп въпроси
прииждащата под носа му зима.
Завръщам се по стъпките на тези,
прегазили стърнище, слог и нива.
Обича ме животът и се плези:
вървя към себе си, и си отивам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados
