argonyk (Димитър Никифоров)
336 1306
12.11.2024 г., 11:01 ч.

Всеки път е посока 

  Поезия
336 13 15

 

Завръщам се по стъпките на тези,
които се отдалечават бързо
от спомена с несигурни протези,
завързали живота си на възел.

 

Завръщам се към печката с бакъра
във който ври вода за три кокошки,
към рижавата крава във яхъра,
към моя брат и майчината прошка.

 

Под сянката на две троянски сливи
гладът си ще залъжа с хляб и вино –
живот и смърт –
две успоредни криви,
които всеки трябва да измине.

 

Завръщам се към моя син на босо,
научил го обуща да си има,
преди да го засипе с куп въпроси
прииждащата под носа му зима.

 

Завръщам се по стъпките на тези,
прегазили стърнище, слог и нива.
Обича ме животът и се плези:
вървя към себе си, и си отивам.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??