бармах (Леонид Стоянов)
103 724
3 ene 2008, 10:47

Всеки път, когато се завръщаш 

  Poesía
641 1 14

Здравей!

Сега се връщаш?

Заповядай. Влез.

Може да не ме прегръщаш.

Аз очаквах те. Всеки ден, включително и днес.

Представях си те как изглеждаш...

Е, не така, с размазан грим.

И защо тъй плахо се оглеждаш?

Нали съм тук. Добрият твой, стар любим.

Сега си идваш!

Аз не мога да те върна.

Макар да знам, едва ли ще останеш дълго.

Обичаш ти да се катериш,

да превземаш горди върхове.

Но после трудно слизаш.

Направо падаш, с душа, пречупена на две.

Затова съм тук във низината.

Аз и моето изстрадало сърце.

Падайки, да те поемем, да те галим,

до вкъщи да те носим на ръце.

А когато ти преболедуваш

и седнем в нашия уютен кът,

да бъдеш горда, без да се срамуваш,

че паднала си за пореден път.

После, миг преди раздяла,

ще ти шепна тихичко, без звук,

в случай, че не си разбрала,

ще те чакам вечно тук.

Така останал в падината,

затрупана отвсякъде с мъгли,

се чудя, този път коя е планината,

тръгнала да покоряваш ти?

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??