17 jul 2009, 20:51

Всеки път, когато шепне вятър... 

  Poesía
739 0 15

                                                                                                     ... yan yana...

 

 

когато тръгваш...

 

нека

да е сутрин

за да допия чашата с кафе

 

да те прегърна

 

и с обещанието

за попътен вятър

по стъпките ти

бавно

да се върна...

 

когато тръгваш...

 

нека

не говорим

не искам да запомня съвестта ти

и думите за сбогом не изричай

 

когато тръгваш...

от съня ми...

 

и...

 

всеки път

когато шепне вятър

по каменните пътища към храма

и слънцето клони на запад

обгърнало ръцете ти

в позлата...

 

послушай...

 

как отлита полъха

по лунната пътека

 

към звездите

 

и тихо се завръща в погледа

 

събудил

блясъка

в очите

 

на

 

не –

погубения

в шепите ми

зов...

 

 

 

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??