Всеки път, когато шепне вятър...
... yan yana...
когато тръгваш...
нека
да е сутрин
за да допия чашата с кафе
да те прегърна
и с обещанието
за попътен вятър
по стъпките ти
бавно
да се върна...
когато тръгваш...
нека
не говорим
не искам да запомня съвестта ти
и думите за сбогом не изричай
когато тръгваш...
от съня ми...
и...
всеки път
когато шепне вятър
по каменните пътища към храма
и слънцето клони на запад
обгърнало ръцете ти
в позлата...
послушай...
как отлита полъха
по лунната пътека
към звездите
и тихо се завръща в погледа
събудил
блясъка
в очите
на
не –
погубения
в шепите ми
зов...
...
