25 feb 2007, 14:34

Всеки път, когато тръгваш...

  Poesía
977 0 1


Всеки път, когато тръгваш,

всеки път боли така...

Всеки път, когато млъкваш,

миг, преди да тръгнеш от дома.

 

Всеки път, когато плачеш...

Всеки път ти ме раниш...

Всеки път, когато тръгваш...

Неземно близо си до мен!

Всеки път, когато тръгваш,

нещичко умра в мен.

Всеки път, когато тръгваш...

а кога ли ще дойдеш при мен ?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мило дете, не е нужно чак толковя да крещиш с такива големи и червени букви. Ако стихотворението е хубаво дори и с най ситни буквички да е написано, хората пак ще го оценят и харесат. Мисля, че трябва още доста да поработиш. Поздрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...