25 feb 2007, 14:34

Всеки път, когато тръгваш...

  Poesía
975 0 1


Всеки път, когато тръгваш,

всеки път боли така...

Всеки път, когато млъкваш,

миг, преди да тръгнеш от дома.

 

Всеки път, когато плачеш...

Всеки път ти ме раниш...

Всеки път, когато тръгваш...

Неземно близо си до мен!

Всеки път, когато тръгваш,

нещичко умра в мен.

Всеки път, когато тръгваш...

а кога ли ще дойдеш при мен ?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мило дете, не е нужно чак толковя да крещиш с такива големи и червени букви. Ако стихотворението е хубаво дори и с най ситни буквички да е написано, хората пак ще го оценят и харесат. Мисля, че трябва още доста да поработиш. Поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...