25 feb 2007, 14:34

Всеки път, когато тръгваш...

  Poesía
974 0 1


Всеки път, когато тръгваш,

всеки път боли така...

Всеки път, когато млъкваш,

миг, преди да тръгнеш от дома.

 

Всеки път, когато плачеш...

Всеки път ти ме раниш...

Всеки път, когато тръгваш...

Неземно близо си до мен!

Всеки път, когато тръгваш,

нещичко умра в мен.

Всеки път, когато тръгваш...

а кога ли ще дойдеш при мен ?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мило дете, не е нужно чак толковя да крещиш с такива големи и червени букви. Ако стихотворението е хубаво дори и с най ситни буквички да е написано, хората пак ще го оценят и харесат. Мисля, че трябва още доста да поработиш. Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...