Feb 25, 2007, 2:34 PM

Всеки път, когато тръгваш...

  Poetry
972 0 1


Всеки път, когато тръгваш,

всеки път боли така...

Всеки път, когато млъкваш,

миг, преди да тръгнеш от дома.

 

Всеки път, когато плачеш...

Всеки път ти ме раниш...

Всеки път, когато тръгваш...

Неземно близо си до мен!

Всеки път, когато тръгваш,

нещичко умра в мен.

Всеки път, когато тръгваш...

а кога ли ще дойдеш при мен ?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мило дете, не е нужно чак толковя да крещиш с такива големи и червени букви. Ако стихотворението е хубаво дори и с най ситни буквички да е написано, хората пак ще го оценят и харесат. Мисля, че трябва още доста да поработиш. Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...