25 февр. 2007 г., 14:34

Всеки път, когато тръгваш...

973 0 1


Всеки път, когато тръгваш,

всеки път боли така...

Всеки път, когато млъкваш,

миг, преди да тръгнеш от дома.

 

Всеки път, когато плачеш...

Всеки път ти ме раниш...

Всеки път, когато тръгваш...

Неземно близо си до мен!

Всеки път, когато тръгваш,

нещичко умра в мен.

Всеки път, когато тръгваш...

а кога ли ще дойдеш при мен ?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мило дете, не е нужно чак толковя да крещиш с такива големи и червени букви. Ако стихотворението е хубаво дори и с най ситни буквички да е написано, хората пак ще го оценят и харесат. Мисля, че трябва още доста да поработиш. Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...