31 dic 2011, 11:35

Вселена

  Poesía » Otra
863 1 4

Вселена


 

Ето, стрелките на времето не спират,

преминават по невидимата спирала

на вселената и всеки един от нас

остава своят отпечатък в сърцето…

мисъл, невероятно танцуващи проблясъци

отварят блестяща нестихваща спирала -

врата на времето към ново измерение…

Зов за пробуждане, кристална светлина.

И ето, отварят се вратите на вселената.

Пулсира сърцето с ритъма

на планети и галактики…

Пулсира в сърцето и космическа любов.

А така недостижими изглеждат днес звездите.

Преливат се минало, бъдеще и настояще

във всичките цветове на дъгата…

Сплитат се в голяма, безгранична  любов…

И само тогава ще заблестят новите искри на времето…

Ще преминем под звездните водопади на  вселената…

И ето, това е новият свят – Любов, Мир, Хармония…

И една безкрайна необятна вселена… на един нов мирен свят…

 


http://yoocards.com/details.php?image_id=1490

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ето, стрелките на времето не спират,

    преминават по невидимата спирала

    на вселената и всеки един от нас

    остава своят отпечатък в сърцето…

    мисъл, невероятно танцуващи проблясъци

    отварят блестяща нестихваща спирала -

    врата на времето към ново измерение…

    Зов за пробуждане, кристална светлина.

    И ето, отварят се вратите на вселената.

    Пулсира сърцето с ритъма

    на планети и галактики…

    Пулсира в сърцето и космическа любов.
    Катя
    Благословена вечер, мили приятели!
  • На един нов мирен свят!Браво!Поздрав!
  • Божествено послание! Да бъде!
    Поздрав, Катя!
  • Сякаш Вселената диша през теб!Поздрав!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...