19 feb 2014, 11:01  

Вселена

891 0 0

Разголвай ме със думи и с очи,

със стих и музика - по твоя начин,

Вселената дори да замълчи,

когато аз за тебе всичко знача.

 

Извий ме като пролетна дъга,

окъпана в дъжда на твойте ласки,

преляла цветовете си в нега,

сияеща в най нежните си краски.

 

Изпий ме като утринна роса -

по устните ти да се стичам бавно,

зарей ме лудо в твойте небеса,

във нежен облак ме обгръщай плавно,

 

огрей ме със неземна светлина -

в косите си звездите да закича.

Вселена си. А аз - жена,

от твоето сияние обичана.

 

Р.Ч.02/2014'

Лондон

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...