Аз и вселената
Венера с облачно ветрило
повя над здрачните поля;
потъна земното светило
в нощта до новата зора.
Шептяха в тишина дървета
и аз почувствах в този миг,
че на самотна съм планета,
захвърлена в безкрай велик.
И в таз безбрежност аз живея
на ери хиляди в властта --
навярно също като нея
обречен съм на пустота...
9 август 1989 г.
гр. Силистра
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados
