Венера с облачно ветрило
повя над здрачните поля;
потъна земното светило
в нощта до новата зора.
Шептяха в тишина дървета
и аз почувствах в този миг,
че на самотна съм планета,
захвърлена в безкрай велик.
И в таз безбрежност аз живея
на ери хиляди в властта --
навярно също като нея
обречен съм на пустота... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse