25 may 2006, 9:28

Всичкия въздух който вдишах

  Poesía
807 0 2
Всичкия въздух който вдишах
Докато ти ме обичаше
Сега ме задавя
Сух
Стегнат е
Откакто от теб остана само
Вкуса ти по ръцете ми

Хайде да не се прибираме тази вечер
Да бъдем амфибии
С гордо вдигнати към луната
Опашки откриващи
Едно друго щастие

Хайде да върнеш погледа си
Защото вътре в мен е останал само
Кух спомен за възможно
Бъдеще умряло рано

Хайде да си ми причина
Да се поглеждам в огледалото
Опряно на стената
Прашлясало

Кой го е грижа
Искам си само желанието
Да съм щастлив

24.05.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...