25 мая 2006 г., 09:28

Всичкия въздух който вдишах

804 0 2
Всичкия въздух който вдишах
Докато ти ме обичаше
Сега ме задавя
Сух
Стегнат е
Откакто от теб остана само
Вкуса ти по ръцете ми

Хайде да не се прибираме тази вечер
Да бъдем амфибии
С гордо вдигнати към луната
Опашки откриващи
Едно друго щастие

Хайде да върнеш погледа си
Защото вътре в мен е останал само
Кух спомен за възможно
Бъдеще умряло рано

Хайде да си ми причина
Да се поглеждам в огледалото
Опряно на стената
Прашлясало

Кой го е грижа
Искам си само желанието
Да съм щастлив

24.05.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...