25.05.2006 г., 9:28

Всичкия въздух който вдишах

803 0 2
Всичкия въздух който вдишах
Докато ти ме обичаше
Сега ме задавя
Сух
Стегнат е
Откакто от теб остана само
Вкуса ти по ръцете ми

Хайде да не се прибираме тази вечер
Да бъдем амфибии
С гордо вдигнати към луната
Опашки откриващи
Едно друго щастие

Хайде да върнеш погледа си
Защото вътре в мен е останал само
Кух спомен за възможно
Бъдеще умряло рано

Хайде да си ми причина
Да се поглеждам в огледалото
Опряно на стената
Прашлясало

Кой го е грижа
Искам си само желанието
Да съм щастлив

24.05.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...