25.05.2006 г., 9:28

Всичкия въздух който вдишах

806 0 2
Всичкия въздух който вдишах
Докато ти ме обичаше
Сега ме задавя
Сух
Стегнат е
Откакто от теб остана само
Вкуса ти по ръцете ми

Хайде да не се прибираме тази вечер
Да бъдем амфибии
С гордо вдигнати към луната
Опашки откриващи
Едно друго щастие

Хайде да върнеш погледа си
Защото вътре в мен е останал само
Кух спомен за възможно
Бъдеще умряло рано

Хайде да си ми причина
Да се поглеждам в огледалото
Опряно на стената
Прашлясало

Кой го е грижа
Искам си само желанието
Да съм щастлив

24.05.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...