26 oct 2009, 2:30

Всичко

  Poesía
1.4K 0 11

Не закъсня ли? Болката изтече.

Изплаках вече своите сълзи.

Не закъсня ли? Мъртъв ли съм вече?

Животът ми без теб се промени.

 

Прощавах всеки грях и всяка болка

прощавах ти, а мене не простих...

Не закъсня ли? Тишината грачи - 

обичах те, а после те убих.

 

За мен си мъртва: кървав е кинжалът.

Не се завръщай! Времето умря.

Не се обръщай! Никой не те чака...

Аз нямам вече капчица душа.

 

Аз имам име. Имам гилотина.

Тя реже всяко чувство отведнъж,

Синът ми вечер вика твойто име.

Мъжът във мене плаче като мъж.

 

Не закъсня ли? Всичко си отиде...

Макар че гледа с твоите очи.

Синът ми ще порасне на години,

а майка му до гроб ще му горчи...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....