26 oct 2009, 2:30

Всичко

  Poesía
1.4K 0 11

Не закъсня ли? Болката изтече.

Изплаках вече своите сълзи.

Не закъсня ли? Мъртъв ли съм вече?

Животът ми без теб се промени.

 

Прощавах всеки грях и всяка болка

прощавах ти, а мене не простих...

Не закъсня ли? Тишината грачи - 

обичах те, а после те убих.

 

За мен си мъртва: кървав е кинжалът.

Не се завръщай! Времето умря.

Не се обръщай! Никой не те чака...

Аз нямам вече капчица душа.

 

Аз имам име. Имам гилотина.

Тя реже всяко чувство отведнъж,

Синът ми вечер вика твойто име.

Мъжът във мене плаче като мъж.

 

Не закъсня ли? Всичко си отиде...

Макар че гледа с твоите очи.

Синът ми ще порасне на години,

а майка му до гроб ще му горчи...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...