Oct 26, 2009, 2:30 AM

Всичко

  Poetry
1.4K 0 11

Не закъсня ли? Болката изтече.

Изплаках вече своите сълзи.

Не закъсня ли? Мъртъв ли съм вече?

Животът ми без теб се промени.

 

Прощавах всеки грях и всяка болка

прощавах ти, а мене не простих...

Не закъсня ли? Тишината грачи - 

обичах те, а после те убих.

 

За мен си мъртва: кървав е кинжалът.

Не се завръщай! Времето умря.

Не се обръщай! Никой не те чака...

Аз нямам вече капчица душа.

 

Аз имам име. Имам гилотина.

Тя реже всяко чувство отведнъж,

Синът ми вечер вика твойто име.

Мъжът във мене плаче като мъж.

 

Не закъсня ли? Всичко си отиде...

Макар че гледа с твоите очи.

Синът ми ще порасне на години,

а майка му до гроб ще му горчи...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...