Не закъсня ли? Болката изтече.
Изплаках вече своите сълзи.
Не закъсня ли? Мъртъв ли съм вече?
Животът ми без теб се промени.
Прощавах всеки грях и всяка болка
прощавах ти, а мене не простих...
Не закъсня ли? Тишината грачи -
обичах те, а после те убих.
За мен си мъртва: кървав е кинжалът.
Не се завръщай! Времето умря.
Не се обръщай! Никой не те чака...
Аз нямам вече капчица душа.
Аз имам име. Имам гилотина.
Тя реже всяко чувство отведнъж,
Синът ми вечер вика твойто име.
Мъжът във мене плаче като мъж.
Не закъсня ли? Всичко си отиде...
Макар че гледа с твоите очи.
Синът ми ще порасне на години,
а майка му до гроб ще му горчи...
© Иван Всички права запазени
Браво!