Всичко. . .
Когато съм тъжна
се сещам за нашата нощ...
и всичко се нарежда.
Когато ми липсваш
поглеждам към небето
и знам, че ти си някаде там...
под същото небе...
виждаш същата луна...
и се радваш на същото слънце!
А когато вечер ми се плаче,
поглеждам към звездите
и ги виждам - същите, като твойте очи...
- безкрайни, красиви, сияещи, даряващи надежда...
Затова, ако някой ден си мой...
трябва да съм луда да те оставя да си идеш!
Защото само луд не би стигнал небето.
Само луд не би докоснал слънцето.
И само луд ни оставил една звезда да изгори!
Защото за мен ти се равняваш на СВЕТА!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Иванова Todos los derechos reservados
