Всичко
До един молец интересен екземпляр, с любов и признателност
Жената иска времето ти, знай,
единствено когато я обичаш,
и пуска те обича ли те с вятъра,
а ти лети, но няма да се скриеш...
Жената е душа в безумно тяло,
луничка блян от слънчев блясък.
Усмихва ти се лошото от свян,
ламя от глад, не е ли ясно:
жената иска да си нейният Безспир,
не виждаш ли - защото те обича.
И няма страшно, пак ще те намира,
спасяваш ли я, ти си нейно Всичко.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоана Todos los derechos reservados
