limeruna (Йоана)
565 3355
15 jul 2016, 0:52

Всичко 

  Poesía
514 3 11

До един молец интересен екземпляр, с любов и признателност


Жената иска времето ти, знай,

единствено когато я обичаш,

и пуска те обича ли те с вятъра,

а ти лети, но няма да се скриеш...


Жената е душа в безумно тяло,

луничка блян от слънчев блясък.

Усмихва ти се лошото от свян,

ламя от глад, не е ли ясно:


жената иска да си нейният Безспир,

не виждаш ли - защото те обича.

И няма страшно, пак ще те намира,

спасяваш ли я, ти си нейно Всичко.

© Йоана Todos los derechos reservados

В пуловера на времето (почти) всичко е смешно. Обичайте се...

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ще помисля за препинателните знаци. Благодаря ви!
  • Браво!
  • Благодаря, че прочетох...!!! Поздрави и прегръдки!
  • Йоана,направо ме достраша от тази женска душа.Много обсебващи изисквания.Хем те пуска с вятъра,а зорко те следи.Ненаситна е и трябва да си "нейното Всичко".Най ме плаши този Безпир.Човешко е,човек може някъде да засецне.
    Усмивка!Поздрав от мен!
  • Тук има интересни попадения, които ми харесват. Не е зле да наблегнеш малко повече на препинателните знаци, ако имаше някоя и друга запетая, смислово би звучало още по-добре. Дерзай!
  • Хубаво е, Лимерунке!
  • Много интересно!
  • "И няма страшно, пак ще те намира,
    спасяваш ли я, ти си нейно Всичко."

    Отново естествена и непринудена! Поздрав, Йоана!
  • Хубаво си го казала тук
  • Харесах!
  • Еха, колко е хубаво, искрено и чисто. Развълнува ме, Йоана и ти благодаря за провокацията! Пиши все така.
Propuestas
: ??:??