15.07.2016 г., 0:52

Всичко

652 3 11

До един молец интересен екземпляр, с любов и признателност


Жената иска времето ти, знай,

единствено когато я обичаш,

и пуска те обича ли те с вятъра,

а ти лети, но няма да се скриеш...


Жената е душа в безумно тяло,

луничка блян от слънчев блясък.

Усмихва ти се лошото от свян,

ламя от глад, не е ли ясно:


жената иска да си нейният Безспир,

не виждаш ли - защото те обича.

И няма страшно, пак ще те намира,

спасяваш ли я, ти си нейно Всичко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

В пуловера на времето (почти) всичко е смешно. Обичайте се...

Коментари

Коментари

  • Ще помисля за препинателните знаци. Благодаря ви!
  • Браво!
  • Благодаря, че прочетох...!!! Поздрави и прегръдки!
  • Йоана,направо ме достраша от тази женска душа.Много обсебващи изисквания.Хем те пуска с вятъра,а зорко те следи.Ненаситна е и трябва да си "нейното Всичко".Най ме плаши този Безпир.Човешко е,човек може някъде да засецне.
    Усмивка!Поздрав от мен!
  • Тук има интересни попадения, които ми харесват. Не е зле да наблегнеш малко повече на препинателните знаци, ако имаше някоя и друга запетая, смислово би звучало още по-добре. Дерзай!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...