25 ago 2019, 18:08

Всичко е до време

  Poesía » Otra
906 0 0

Пълзи със нас животът по земята

на гръб с късмета крехък и съдба.

И всички дни ги времето премята

пред погледа на битова борба.

 

И падат от стената календари

след всяка новоминала луна.

И песни нови пеят коледари 

за влюбена и божия жена.

 

И птиците в небето остаряват,

че стават тежки техните гнезда.

На хората косите побеляват

да търсят вечер своята звезда.

 

Но идва ден, когато всичко свършва:

нещата земни се превръщат в мрак.

Че всичко времето за миг прекършва –

тревясва безвъзвратно всеки праг...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...