25.08.2019 г., 18:08

Всичко е до време

902 0 0

Пълзи със нас животът по земята

на гръб с късмета крехък и съдба.

И всички дни ги времето премята

пред погледа на битова борба.

 

И падат от стената календари

след всяка новоминала луна.

И песни нови пеят коледари 

за влюбена и божия жена.

 

И птиците в небето остаряват,

че стават тежки техните гнезда.

На хората косите побеляват

да търсят вечер своята звезда.

 

Но идва ден, когато всичко свършва:

нещата земни се превръщат в мрак.

Че всичко времето за миг прекършва –

тревясва безвъзвратно всеки праг...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...