25 авг. 2019 г., 18:08

Всичко е до време

907 0 0

Пълзи със нас животът по земята

на гръб с късмета крехък и съдба.

И всички дни ги времето премята

пред погледа на битова борба.

 

И падат от стената календари

след всяка новоминала луна.

И песни нови пеят коледари 

за влюбена и божия жена.

 

И птиците в небето остаряват,

че стават тежки техните гнезда.

На хората косите побеляват

да търсят вечер своята звезда.

 

Но идва ден, когато всичко свършва:

нещата земни се превръщат в мрак.

Че всичко времето за миг прекършва –

тревясва безвъзвратно всеки праг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...