5 jul 2008, 18:19

Всичко на масата

  Poesía » Otra
953 0 4

Измамница съм,
но ще ме приемеш ли
в прегръдките
като крила на птица
да развълнувам
твоето присъствие
и да отворя
с огнен плам зениците?
Тъй древна съм,
а ти се струвам млада
и аз мълча,
за да те заблуждавам,
надявам се
на твойта радост
и тръпна цяла
за прераждане.
Не ме съди,
че искам да съм женствена
и пак да чувствам
полъха на вятъра
да вдига с обич
края на косите ми,
да се увива
около снагата ми.
Отпих
от чудодейната отвара,
която ми променя облика.
Надявам се
да ти изглеждам млада
и във известен смисъл
не тъй строга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...